Станимир Сотиров, инвестиционен мениджър в Карол Капитал Мениджмънт, ще бъде лектор на Предприемачи в науката 2023 за финансиране на стартиращи компании. Той се присъедини към екипа на Карол преди година, след като беше изградил успешна кариера в баварската столица като част от специализирания екип на Boston Consulting Group (BCG), отговарящ за консултирането на Private Equity, Venture Capital клиенти, както и институционални инвеститори, развиващи Private Equity стратегии.
През петте години в BCG, Станимир работи върху проекти, обхващащи пълния спектър от работата на една Private Equity фирма - от анализ на инвестиции и създаване на стратегия за компаниите в портфейла до разработване на процесите и стратегиите на самите Private Equity фирми. Включително и такива, свързани с усилията им по набиране на средства от инвеститори за нови фондове.
Завършва бакалавърска степен по финанси и магистърска по инвестиционен мениджмънт в Стопанската академия в Свищов. Магистратура по икономика и в Ruhr University Bochum го отвежда в Германия. Там започва и кариерата си със стажове като младши консултант по сливания и придобивания в Mayland AG, Дюселдорф, и инвестиционно банкиране (набиране на средства от публични пазари) в HypoVereinsbank - UniCredit Bank AG – Мюнхен, където участва в подготовката на IPO-то на Vapiano и увеличението на капитала на Deutsche Bank през 2017.
По време на следването си придобива лиценз по финансово моделиране от Пекинския университет (PKU).
През последната година работи по проекти на Карол, свързани с дялови инвестиции в бързоразвиващи се частни компании, където анализира и изпълнява инвестиции в компании на ниво стартъп или в по-напреднала фаза на растеж.
Ограничените ресурси правят българските предприемачи много по-креативни
Консултант в Бавария или консултант в България? Коя е по-предизвикателната роля за теб?
- Със сигурност ролята ми в България е по-предизвикателна. В Бавария бях част от глобална компания с над 25 000 служители, в която разполагахме с огромни ресурси. Тук също съм част от водеща компания на местния пазар, но се стремим да създадем нещо ново за Карол и процесът е изключително предприемачески, с всички предизвикателства, които това носи със себе си. В същото време,
именно предприемаческият аспект на ролята ми тук и възможността да спомогна създаването на нещо стойностно за местната PE, VC и стартъп екосистема правят ролята много по-вълнуваща.
Какво от немския опит е най-важното, което донесе в работата си тук?
- Може би не толкова немския опит, колкото натрупаното знание относно инвестиционни и вътрешни процеси, характерни за Private Equity фирми. PE индустрията е относително непрозрачна и добрите практики на различните фондове често не са публично достояние. Възможността да работя върху инвестициите, операциите и стратегиите на водещи фирми ми позволи да натрупам солидно знание относно това какво прави една PE фирма успешна и се надявам да прехвърля възможно най-много от това знание в Карол.
През последната година успя да натрупаш впечатления за предприемаческата екосистема у нас. Кои са трите основни акцента, които би откроил, сравнявайки я с европейската?
- Една от големите разлики, със сигурност, е достъпът до капитал от гледна точка на количество и скорост. Пазарът за рисков капитал там е много по-развит и е съставен от играчи с традиции, установени практики и добре известни инвестиционни предпочитания, което прави процеса по набиране на капитал далеч по-лесен и бърз за местните предприемачи.
Втора разлика, която откривам и е особено релевантна за по-зрелите компании във фаза на растеж, е липсата на дългосрочна стратегия и визия за развитието на компанията за сметка на силно оперативно присъствие от страна на предприемачите.
Местните основатели остават фокусирани върху продукта и клиентите, което е нормално в ранната фаза на развитие на компанията, но в даден момент е нужно да бъде направен преход към по-оркестрираща роля. В тази роля основателите на компанията трябва да започнат да отделят все повече време на теми, свързани със стратегическите планове в дългосрочен план, процесите, HR стратегията, установяване на трайни и автентични ценности и култура на компанията.
Тези теми често остават на заден план, когато предприемачът продължава да е активно включен в ежедневните операции на бизнеса.
Трета разлика е креативността. Вследствие на споменатото в първата точка, местните предприемачи трябва да се справят с по-ограничени ресурси, което ги принуждава да намират креативни и интересни решения за развитието на бизнеса си. Често виждаме компании в иновативни сектори, които успяват да постигнат позитивни парични потоци, въпреки че много по-мащабните им западни конкуренти все още са много далеч от подобно развитие. В известна степен те са „разглезени“ от огромните и лесно-достъпни капитали, докато местните предприемачи са научени да се справят с повече изобретателност и дисциплина.
По отношение на стартиращите фирми кои са предимствата и кои са затрудненията у нас пред неопитните предприемачи?
- Първият сериозен проблем е, че местният пазар е малък и това ги кара да мислят за международна експанзия относително рано в развитието им. Европейският пазар е силно фрагментиран и нехомогенен, което прави въпросната експанзия изключително трудна, ако организацията все още не е готова за подобна стъпка.
Друг проблем е преходът от CEO на стартъп към CEO на компания във фаза на растеж и липсата на съответните знания, свързани с корпоративна стратегия.
Предизвикателство е и достъпът до институционален капитал. Виждаме, разбира се, развитие в позитивна насока, но все пак местната и регионалната PE/VC индустрия няма възможностите, с които разполага един стартъп в Берлин например.
Към това какво би добавил за академичните предприемачи?
- Липса на традиции и добри примери, които да показват, че създаването на бизнес от наука може да бъде успешно начинание; Липса на институционална рамка, която да улеснява и стимулира академичното предприемачество; Непознаване на принципите за създаване на стартъп компания.
По-лесен ли е достъпът до финансови ресурси в Европа за научни стартъпи?
- Да, определено. Например, само за институтите от обединенията на Fraunhofer и Max Planck има два фонда за технологичен трансфер с обща стойност над 150 млн. евро, в добавка към финансиранията, които те осигуряват със собствени средства. Въпросните институти и университетите за приложна наука също така са много силно интегрирани в местните VC фондове, които често инвестират заедно с тях в обещаващите научни стартъпи.
Освен това в Западна Европа вече има солидни традиции – само Техническият Университет в Мюнхен е дал началото на 2 или 3 компании еднорози. От Max Planck и Fraunhofer също виждаме изключително успешни примери, а нови многообещаващи стартъпи се генерират всяка година.
Не на последно място, научните институти са положили огромни усилия да създадат нужната инфраструктура, институционална рамка и интегрираност с фондовете за рисков капитал, за да направят прехода от лабораторията към бизнеса максимално лесен за изследователите.
Надявам се, че всички тези практики ще бъдат приложени и у нас, защото науката наистина може да бъде един от ключовите активи на България. В този ред на мисли, това което прави Фондация Карол Знание е страхотна инициатива и съм изключително благодарен за възможността да взема участие.
Кои са най-важните неща, които искаш да запомнят след твоята лекция участниците в Предприемачи в науката 2023?
- Бих искал да запомнят поне следните три неща:
- Да разберат какви са различните възможности за финансиране на техните стартъпи и характеристиките на различните категории инвеститори. Както и тяхната перспектива и начин на мислене - какво точно искат да видят и чуят, когато им бъде представена дадена инвестиция;
- Да научат как да създадат и структурират ефективна презентация, която да адресира всички важни компоненти, които инвеститорите взимат предвид при оценяването на тяхната компания;
- Да не се отказват – инвестирането в стартъп е рисково начинание и съвсем естествено изисква множество срещи с голям брой инвеститори, за да се постигне успех. Дори и някои от най-успешните стартъпи като Airbnb и Uber са получавали десетки откази, така че участниците трябва да приемат, че това е нормална част от процеса.
Благодаря ти! Очакваме те в Предприемачи в науката 2023.
Програмата и другите лектори на Предприемачи в науката 2023 - тук.