Ния Тошкова, докторант в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките, спечели годишната докторантска стипендия на фондация Карол Знание.
Темата на нейната работа е Стареене и имунна система на прилепите през зимата. Това обаче е само един аспект от изследванията на Ния, която изучава прилепите от 13 години, когато за първи път в пещерата Душника хваща в ръцете си крилат малък бозайник. Има богато портфолио с национални и международни проекти и отличия по цял свят.
Научните ѝ интереси са в сферата на екофизиологията, имунологията, пещерната микробиология и хироптерологията (науката, която се занимава с изследването на прилепите). В работата си съчетава високотехнологичен молекулярен анализ с класически микробиологични методи и теренни приключения. Те са я отвеждали на Хаваите, Малайзия, Панама, Индонезия и редица други страни по света.
Освен страстен учен прилепар, Ния Тошкова е и страстен пътешественик, обичащ предизвикателствата.
„В свободното си време практикувам гмуркане, катерене или алпинизъм и с удоволствие се разхождам по ръба на възможностите си — както физическите, така и психическите. Това ме отведе и на 6 месечна експедиция в Африка, където преминах 12 000 км на колело от Кайро до Кейптаун“.
С изследване на пещери се занимава още от гимназията, запалил я Боян Петров. Участвала е в множество пещерни експедиции в България и няколко европейски държави. Дала е име на няколко новооткрити галерии във вулканична пещера на Хаваите.
Преди пет години започва работа по проекти с Университета в Копенхаген, откъдето е и единият ѝ научен ръководител на дисертационния труд.
От 2009 г. досега Ния работи в Национален природонаучен музей при БАН, където е част от Центъра за изследване и защита на прилепите ЦИЗП и Центъра по биоспелеология. Основател и координатор е на Клуб за научни дискусии, основен организатор на изложбите: „Боян Петров, следи в науката“ и „Диви пандемии“, организатор на Нощ на прилепите в България (2009-2018) и е сертифициран гид в музея от 2010 г. Съосновател е на Академията за малки изследователи към музея и съавтор на първия и засега единствен пътеводител из експозицията на музея „Приказка за един музей“.
Ния е и комуникатор на науката. Участва в Софийския фестивал на науката, финалист е в националния конкурс за комуникация на науката „Лаборатория за слава“. През 2016 г. е част от експедиция на британската организация Operation Wallacea на остров Бътън в Индонезия, която комбинира екосистемни изследвания на изолирано място в джунглата с обучение по полеви методи в екологията за гимназиални ученици. От 2018 г. е преподавател по наука във външната програма на Американския колеж в София.
Първите години на изследователската ѝ кариера са свързани с природозащитни проекти и мониторинг на прилепните популации в България и систематични биоспелеологични проучвания и картиране на пещери в Албания и Украйна. През 2013 г. е теренен асистент в Зеевизен, Германия, в Група по сензорна екология на Max-Planck-Gesellschaft.
Първият ѝ голям самостоятелен проект е свързан с Болестта на белия нос (ББН) - инфекциозно заболяване при хиберниращите видове прилепи, довело до най-масовото досега измиране на бозайници. Работата се превръща в ключова за разбирането на еволюционната история и начините на разпространение на болестта в цяла Европа и я отвежда в университета Ernst-Moritz-Arndt, Грайсвалд, Германия. По същата тема работи и по време на стажа си в Тихоокеанския център за екосистемни изследвания на Хавайските острови (Pacific Island Ecosystems Research Center.
През 2017 г. Ния печели стаж в Smithsonian Tropical Research Institute в Гамбоа, Панама. Две години по-късно започва проект върху зимната активност на прилепите и влиянието на климатичните промени върху тях. През 2019 участва и в международна пещерно-изследователска експедиция в Mulu National Park в Борнео, подкрепена от National Geographic и Bat Conservation International. Изследванията са насочени върху приносa на пещерните прилепни колонии за внасянето на хранителни вещества в сухоземни и водни екосистеми. В теренната работа са включени и пещери в Коста Рика и Малайзия.
По време на презентацията на финала на конкурса за докторантската стипендия на фондация Карол Знание, освен с увлекателен разказ, впечатляващият изследовател показа снимки и видеа, с които успя да убеди журито, че прилепите са една „изключителна група бозайници“, „изключително чаровни“ и „спаси репутацията им, която пострада напоследък“. С видео Ния ни заведе и в работния си офис – много тясна пещера, в която едва успява да се провре.
Няколко любопитни факта, които научихме от представянето на новата звезда в съзвездието докторанти:
- В България има над 6000 пещери, които заемат 20% от територията на страната ни;
- Над 500 вида антибиотици са синтезирани от изолирани пещерни бактерии;
- Най-малкият бозайник е прилепът Пчела и тежи само 2 гр.;
- В света има над 1 400 вида прилепи;
- Намерени са фосили на прилепи на възраст над 70 млн. години;
- 15% от всички видове са застрашени от изчезване;
- 20% изобщо не са изследвани;
- Един прилеп може да изяде толкова насекоми, колкото е неговото тегло;
- 40% ще са загубите за селското стопанство, ако изчезнат няколко вида прилепи в Европа;
- Прилепите живеят 10 пъти по-продължително от бозайници със сходни размери - един прилеп, който тежи 8 гр. може да живее над 40 години, а някои видове – по-дълго от хората;
- По време на активен полет прилепите повишават температурата на тялото си до над 40 градуса;
- Прилепите са в хибернация през зимата, тогава сърцето им бие веднъж в минута;
- Най-богатата страна на видове прилепи в Европа е България – 33 от общо 35 срещани на Стария континент.
Изключително силно беше и представянето на другите трима финалисти. Д-р Виолета Снегарова, докторант в Медицинския университет във Варна представи работата си по Оценка на рискови фактори за микронутриентни дефицити – витамин Д, В9, В12,желязо и йонизиран калций при бременни жени във Варненски регион.
Мирослав Трънков, докторант от Пловдивския университет, демонстрира на живо как работят невронните мрежи, с които може да се прогнозира движението на котировките на финансовите пазари.
Христо Рашеев, докторант от Софийския университет, показа разработката си в областта на моделиране, синтезиране и охарактеризиране на нови материали за презаредими метал-йонни батерии.