Докторантска стипендия
10 000 лв. годишна докторантска стипендия
Конкурсът за 2025 г. приключи
Изисквания
Кандидатите в конкурса за годишна докторантска стипендия
на фондация Карол знание е необходмо:
- Да са български граждани;
- В годината на получаване на стипендията да са редовни докторанти в акредитирани висши училища в страната
или БАН; - Да не са последна година на обучението си;
- Проектът, по който работят да има потенциално практическо приложение;
- Да развиват научната си дейност в една от следните области:
Естествени науки
Технически науки
Медицински науки
Срокове
Очаквайте дати за следващия конкурс.
Процедурата за кандидатстване се отваря обикновено
в края на октомври или ноември.
Журито определя финалистите,
които презентират през януари.
Документи за кандидатстване се подават с електронна поща на knowledge@karoll.bg
Период на получаване на стипендията:
февруари – ноември, на десет равни месечни вноски.
CV и мотивационно писмо
Очакваме мотивационно писмо, в което аргументирате желанието си за участие в конкурса и актуално CV,
с включени научни публикации, изяви
в научни конференции и семинари, състезания, научни реферати, спечелени конкурси и грантове. Можете като приложение да добавите и други документи за постижения.
Документи
за кандидатстване
Заповед
С пакета документи за кандидатстване изпратете и копие на заповедта
за зачисляване в докторантура.
Резюме
Очакваме резюме на изследователския проект в обем една страница. Представете значимостта на темата, използвани методи и подходи; експерименти; постигнати
и очаквани резултати; краткосрочни
и дългосрочни цели; потенциал
за приложение; уникалност на проекта; предстоящи дейности през следващата година и примерен план за изразходване на средствата от стипендията.
Жури на конкурса
Станимир Каролев
Станимир Каролев - председател
Станимир Каролев е Учредител и председател на УС на Фондация Карол Знание. Основател и председател на Съвета на Директорите на финансова група Карол.
Личният му принос за утвърждаването и развитието на българския капиталов пазар и целия небанков финансов сектор у нас е признат с десетки награди и отличия – персонални и корпоративни. Носител е на приза Буров за банково и финансово управление за 2015 година. Отличен с наградата на Български дарителски форум за личност със значим принос за развитието на дарителството в България през 2021 г. за проектите на фондация Карол Знание.
Финансист, предприемач и визионер. Основава първата си компания през 1993 г. Днес групата е един от лидерите на пазара на финансови продукти и услуги у нас.
Александър Долашки
Доц. д-р Александър Долашки
Доц. д-р Александър Долашки е част от екипа на лаборатория „Химия и биофизика на протеини и ензими“ в Институт по Органична Химия с Център по Фитохимия – БАН.
Завършил е Химико-технологичен и металургичен университет в гр. София и Otto von Guericke University Magdeburg, Германия. Получава докторска степен по биохимия в Eberhard Karls University of Tübingen, Германия.
Научните му интереси са в областта на биоорганичната химия, а резултатите от изследователската му работа са представени в 45 научни публикации и на над 50 национални и международни конференции и конгреси.
Участвал е в 17 национални и 14 международни проекта, съавтор е на 6 патента. През 2011 г. основава биотехнологичен стартъп, с който печели редица награди, сред които и Питагор през 2017 г.
Деница Згурева-Филипова
Доц. д-р Деница Згурева-Филипова
Доц. д-р инж. Деница Згурева е директор на Технически колеж към Технически университет – София и преподавател в Катедра "Енергетика и машиностроене".
През 2010 г. завършва със златен медал за отличен успех бакалавърската си степен, а две години по-късно получава и Грамота за отличен успех като магистър. През следващите години печели различни награди като млад учен, включително и докторантската стипендия на Карол за 2015 г. с научна работа, фокусирана върху осъществяване на затворен цикъл за опазване на околната среда в топлоелектрическите централи.
Има десетки научни публикации и участия в международни научни форуми. През 2023 г. завършва следдипломна квалификация в MIT по Sustainable development: strategies and opportunities. Така разширява научната си дейност в областта на устойчивото развитие и кръговата икономика. Част от екипа на изграждащия се Център по устойчиво развитие с три офиса в ТУ – София - зелен офис, офис за студенти с увреждания и студентски зелен офис. Участва в работен екип на ТУ - София за международните рейтингови системи.
Иван Лютаков
Д-р Иван Лютаков
Д-р Иван Лютаков, е асистент към Катедра по гастроентерология към Медицински университет - София. Съосновател е на start-up Capsibo, специализиран в разработването на иновативна капсулна ендоскопия за изследване на тънкочревен бактериален свръхрастеж и чревен микробиом. С този проект той стана първият носител на наградата Предприемач в науката на фондация Карол Знание.
Завършил е Медицински университет - Пловдив. Специалност Гастроентерология придобива след специализация в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ" София и от 2013 г. е част от екипа на болницата. През 2019 г. придобива научна и образователна степен "доктор" в Медицински университет - София. В момента се обучава по магистърска програма Здравен мениджмънт в УНСС.
Има специализации във Виена и Болоня през 2018 г., и във Ферара, Италия през 2019 г. Член е на Европейска група за изучаване на микроскопски колит, Европейско дружество по гастроинтестинална ендоскопия, Европейско дружество по изучаване на крон и колит, Европейско дружество по гастроентерология и Български лекарски съюз.
Йоана Кижева
Доц. д-р Йоана Кижева
Доц. д-р Йоана Кижева е част на екипа Лабораторията по биология на фитопатогенните бактерии в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски, катедра „Обща и промишлена Микробиология“. Основните ѝ научни интереси са в областта на фаговата терапия и фаговия биоконтрол, които се основават на използването на фаги (естествените врагове на бактериите) като заместители на антибиотици и химически препарати в борбата с резистентните на антибиотици патогенни бактерии.
Участник в първото издание на Предприемачи в науката през 2018 г. с проект за създаване на биопестицид на основата на бактериофаги. От 2011 г. участва в различни научни проекти, последният от които „Микробиологични рискове в околната среда“. В проекта се изследват отпадни води, като една от целите е изолиране на бактериофаги, способни да унищожават човешки патогенни и условно-патогенни бактерии като Escherichia coli, Salmonella, Klebsiella pneumoniae, Staphylococcus aureus и др.
През март 2019 г. печели Награда за най-добра работа на млад български микробиолог на фондация „Акад. проф. д-р Стефан Ангелов“.
Кирил Бойчев
Д-p инж. Кирил Бойчев
Д-p инж. Кирил Бойчев е авиокосмически инженер, с интереси в областта на изчислителната аеродинамика и симулации на динамични системи. Получава бакалавърската си степен от Glasgow University, а магистърската от Imperial College London. Докторската си степен защитава обратно в Glasgow University, която е финансирана от дъщерна компания на Airbus Group.
Участвал е в изследователска програма към организацията за наука и технологии на НАТО (NATO/STО Applied Vehicle Technology (AVT) 316).
Преди завръщането си в България работи в компанията за изчислителен софтуер - MathWorks в областта на алгебрично-диференциалните системи от уравнения и физическото моделирене на системи. Присъединява се към Дронамикс през 2022 като ръководител екип аеродинамика, характеристика на полета и симулации. Създава собствена компания Aviumtechnologies Ltd., която предлага софтуер за аеродинамични анализи и консултиране в областта на авиационното инженерство.
Мария Спасова
Доц. д-р Мария Спасова
Доц. д-р Мария Спасова е отличена от Международния съюз по чиста и приложна химия (IUPAC) в областта на химическите науки с включване в световната периодична таблица на младите химици под номер 51 – мястото на химическия елемент антимон (Sb).
Доцент в Института по полимери към БАН. Докторската ѝ дисертация в института е отличена сред шестте най-добри в света на международния конкурс Quadrant Award Event 2009 на Швейцарския технически университет (2009).
Сспециализира в Лабораторията за полимерни и композитни материали в Université de Mons-Hainaut в Белгия. Носител е на с редица отличия за постижения в областта на нанонауки, нови материали и технологии.
Радостина Стоянова
Проф. д-р Радостина Стоянова
Проф. д-р Радостина Стоянова е Директор на Института по обща и неорганична химия към БАН. Ръководител е на лаборатория „Интерметалиди и интеркалационни материали”.
Професор по химия на твърдото тяло от 2012 г. Специализирала е в Геоинститута в Байройт и в Университета в Марбург, Германия и в Университета в Кордоба, Испания. Била е гостуващ професор в град Бордо във Франция, в националния център за научни изследвания в ICMCB-CNRS, Université de Bordeaux.
Удостоена е от Президента с отличие за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки в наградите „Питагор“ за 2018 г.
Проф. Стоянова е сред първите топ 2% в класацията за водещи световни учени на Станфордския университет в област Енергия. Водещ изследовател в областта на охарактеризиране на нови материали за съхранение на енергия с фокус върху електроди материали за литиеви и натриеви йонни батерии, спектроскопски анализ на твърди вещества.
Христо Илиев
Доц. д-р Христо Илиев
Доц. Д-р Христо Илиев е преподавател в Катедрата по Обща физика на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски".
Той е първият носител на докторантската стипендия на финансова група Карол за 2012 г. Същата година получава докторска степен и наградата на Физическия факултет „Най-добра дисертация на годината“.
Бил е на специализации в Max Born Institute for Nonlinear Optics and Short Pulse Spectroscopy, в Националния институт по лазери и плазма в Букурещ, в Института CNR-ISAC, Болоня, Италия. През 2023 специализира няколко месеца в Австралия, в Centre of Excellence for Transformative Meta-Optical Systems (TMOS) at the Research School of Physics, Australia National University.
Научната му работа е свързана със създаване на иновативни лазерни източници във видимата и близката инфрачервена област. Има основен принос в два полезни модела. Участва в създаването на два стартъпа, базирани на научноизследователска и развойна дейност.
