Доц. д-р инж. Деница Згурева-Филипова е директор на Технически колеж към Технически университет – София и преподавател в Катедра "Енергетика и машиностроене".
През 2010 г. завършва със златен медал за отличен успех бакалавърската си степен, а две години по-късно получава и Грамота за отличен успех като магистър. През следващите години печели различни награди като млад учен, включително и докторантската стипендия на Карол за 2015 г. с научна работа, фокусирана върху осъществяване на затворен цикъл за опазване на околната среда в топлоелектрическите централи.
Има десетки научни публикации и участия в международни научни форуми. През 2023 г. завършва следдипломна квалификация в MIT по Sustainable development: strategies and opportunities. Така разширява научната си дейност в областта на устойчивото развитие и кръговата икономика. Един от създателите е на Център по устойчиво развитие с три офиса в ТУ – София - зелен офис, офис за студенти с увреждания и студентски зелен офис. Участва в работен екип на ТУ - София за международните рейтингови системи.
Добре дошла като член на журито на конкурса за годишната докторантска стипендия на фондация Карол Знание. Разкажи ни как се разви кариерата ти от времето, когато очаквахме да създадеш технология за ТЕЦ с нулеви емисии до днес.
- Много благодаря за поканата да участвам като член на журито. Както в конкурса за годишната докторантка стипендия на фондация Карол Знание, така и в кариерното ми развитие, вече се намирам от другата страна на скамейката След успешното завършване на докторантурата ми, в голяма степен благодарение и на стипендията и признанието, което получих от Карол, продължих по естествения път на развитие в академичните среди. Преминах през академичните длъжности асистент и главен асистент, а през 2021 г. се хабилитирах по научна специалност „Термични и ядрени електрически централи“. Стремежът в науката, който съм имала през годините, е бил свързан с откриване на нови неща и „подреждане“ на съществуващото знание в строен ред. Същият стремеж оформи и афинитета ми към административните дейности, свързани с провеждането на учебна и изследователска дейност в рамките на висшите учебни заведения. Занимавайки се с разнородни дейности по управление на процесите в звеното, в което работя в ТУ - София, заемах различни допълнителни длъжности като Отговорник по електронното управление и обучение, Заместник-директор, а от края на 2023 година бях избрана от Общото събрание на ТКС и за негов Директор. Фокусът в работата ми в момента е насочен към развитие на учебния процес, академичния състав и научно-изследователската дейност в Технически колеж – София и издигането на неговия престиж и позицията на Технически университет – София като водеща институция в областта на инженерните науки не само у нас, но и в световен мащаб.
Какво се случи с амбицията „ТЕЦ с нелеви емисии“?
- Ако през 2015 година широката аудитория не разбираше защо една на пръв поглед толкова идеалистична представа за нулево производство не е обект на достатъчен интерес, то към днешна дата смятам, че обществото може да даде обективна оценка. Почти 10 години по-късно сме заринати от информация и агитация относно необходимостта от беземисионно производство на енергия. За съжаление сме свидетели, че тази тема се оказа предизвикателство за световната икономика, а от там и световната политика. Личното ми мнение е, че посоките, в които поема светът не винаги са диктувани само от каузата. Въпреки това, професионалните ми познания ме карат да вярвам, че „ТЕЦ с нулеви емисии“ ще намери своето място на националната и световна сцена. В последно време имах възможност да наблюдавам от по-близо механизмите на вземане на решения по тези теми и виждам, че в България има нагласи да се работи върху това. Положителната тенденция, която отчитам в последните години, е свързана с постепенното преобръщане на модела на комуникация между науката, бизнеса и държавната администрация у нас и все по-често срещаната колизия помежду им.
Всъщност от нереализирането на твоята дисертация дойде идеята да създадем фондацията и да подкрепяме докторантите, за да не остават разработките им само на хартия. Продължи ли след теб някой да работи по тази технология в катедрата?
- Отговорът е еднозначен – не. Причините, обаче, са комплексни. От една страна, след поколението докторанти, към което аз принадлежах, настъпи застой в разработването на дисертационни трудове в катедрата, най-вече заради малкия брой студенти в специалността, които, обаче, намират своята реализация в индустрията веднага след завършването си и нямат афинитет към изследователска дейност. Намаляващият брой студенти в тази област си има своето обяснение и то отново е свързано с масовата нагласа на обществото към голямата енергетика. От друга страна, подобен тип дисертации и разработки, в частност надграждането на моята докторантура, е логично да се осъществи с подкрепата и по инициативата на индустрията, към която е насочена. През лятото на 2022 г. получих еднократно запитване от страна на национално представени компании в областта, проведохме среща по темата, очертахме възможностите за развитие на разработката, но не последва реализиране на предложената пилотна инсталация на територията на българска ТЕЦ.
Не си изоставила идеята за изцяло реализирана кръгова икономика в областта на енергетиката. По какви нови проекти работиш сега?
- Всъщност разширих областта си на работа по отношение на реализиране на кръгова икономика, не само в енергетиката, но и в други индустриални отрасли. През последните години участвах в два проекта, които са вече работещи в индустриален мащаб. И двата са свързани с оползотворяване на отпадъка, който се получава при преработката на слънчогледови култури за производство на олио и био дизел. В едната инсталация се произвежда био въглен от слънчогледови шлюпки, който впоследствие се използва като адсорбент и подобрител. Другата реализирана технология оползотворява пепелния остатък от изгорели слънчогледови шлюпки, използвани за производство на топлинна енергия, за производство на почвени торове, богати на калий и фосфор. В областта на енергетиката в момента с екип от ТУ - София работим по оптимизиране на технология за производство на био газ от растителна и животинска биомаса с последваща употреба като първичен енергиен източник за генериране на електрическа и топлинна енергия.
Последните месеци с друг екип от ТУ-София, с по-широк профил на специалности, стартирахме разработването на проект, насочен към устойчивостта на висшите учебни заведения. Първата цел, поставена пред проектното предложение, е свързана с дефиниране на показатели за устойчивост на университетите и разработване на методика за оценка. Втората цел е свързана с изграждане на математичен модел за различни прогнозни сценарии за подобряване на показателите по устойчивост. Работата по този проект е свързана с новосъздадения Център по устойчиво развитие, чрез който Технически университет – София осъществява дейности по постигане на целите на устойчивото развитие чрез прилагане на технически мерки, устойчивост в образованието и устойчивост в науката. Съгласно дефиницията, дадена от Brundtland през 1987, устойчивото развитие е такова развитие, което отговаря на нуждите на настоящето, без да компрометира способността на бъдещите поколения да задоволяват собствените си нужди. Основните сектори, върху които е насочена стратегията за устойчиво развитие на Технически университет – София, включват: 17 цели за устойчиво развитие на ООН, електрическа енергия, топлинна енергия, транспорт, водни ресурси, отпадъци.
За десетия ни конкурс ти беше признала, че за теб годината като стипендиант е била най-интересната и вълнуваща година от твоята докторантура. Как една такава подкрепа променя работата на един амбициозен докторант?
- Сега бих дала същия отговор :)
Подкрепата на стипендиантската програма променя работата на един докторант в много аспекти. На първо място, за мен, това е признанието и оценката, дадени от страна на журито. Да усетиш и видиш, че някой е оценил идеята и стойността на твоя труд, е най-мотивиращото нещо, което дава неизменно нов тласък на младия докторант да надгражда своята дейност и да придава все повече реален и практически смисъл на резултатите, които получава. Не по-малко важен аспект е и финансовата страна на подкрепата.
Не стига, че някой е харесал работата ти, а ти дава и пари и то без утежняващи процедури по обществени поръчки, доклади и т.н., за да развиваш работата си…уау. Помня всеки закупен консуматив, устройство, апарат…всяко посещение на конференция, финансирано с помощта на стипендията от Карол.
Има ли промяна в твоята голяма цел - да участваш активно и да допринесеш в процеса за повишаване на качеството на образованието и на научните изследвания в България?
- Промяна в голямата ми цел няма. Радвам се, че с минаване на времето и развитието ми в академичните среди получавам все повече възможности да участвам с действия, не само с намерения, във всички тези процеси и да получавам конкретни резултати.
Имаш опит в журирането за докторантската ни стипендия, познаваш и кандидати, и лауреати. Смяташ ли, че докторантите споделят твоето виждане, че науката е изкуство?
Кандидатите са много различни, не само по области на работа, но и като човешки дадености. Определено в някои кандидатури виждам същото възприятие за науката от страна на докторантите като моето. В тазгодишните полуфиналисти имаше две момичета с много сходни теми, но начинът, по който бяха описали работата си беше коренно различен. Понякога един предлог, една запетая, едно усмихване или едно потрепване показват колко много душа има вложена в научния труд. Науката в никоя си форма не бива да бъде суха и строга, тя трябва да съдържа емоция.
Благодаря ти! Очакваме те на финала на конкурса за годишната докторантска стипендия!
Всички членове на журито за докторантската стипендия - тук.