Журито на конкурса за годишната докторантска стипендия на фондация Карол Знание определи четирима финалисти. Трима от тях са завършили бакалавърска и магистърска степен в Биологически факултет на Софийски университет Св. Климент Охридски. Двама от тях са докторанти в университета, а един – в институт на БАН. Четвъртият финалист е от Югозападен университет Неофит Рилски – Благоевград.
Този прецедент има особена тежест, предвид силната конкуренция тази година – не само много кандидатури, но и силни и стойностни разработки. За място на финала се състезаваха докторанти от Софийски университет Св. Климент Охридски, Институт по информационни и комуникационни технологии - БАН, Институт по молекулярна биология - БАН, Националният природонаучен музей – БАН, Институт по микробиология – БАН, Минно-геоложки университет Св. Иван Рилски, Лесотехнически университет, Медицински университет – София, Медицински университет – Пловдив, Медицински университет – Варна, Медицински университет – Плевен, Тракийски университет – Стара Загора и Югозападен университет Неофит Рилски. Най-много бяха кандидатите от Софийския университет.
Кои са четиримата финалисти в конкурса за годишната докторантска стипендия?
Георги Праматаров - редовен докторант в Софийски университет Св. Климент Охридски и изследовател в Център за компетентност "Устойчиво оползотворяване на био-ресурси от лечебни и ароматични растения за иновативни продукти". Неговият изследователски проект е насочен към разработване на биотехнологични методи за оползотворяване на вторични продукти от агро-хранителния сектор, като се прилагат принципите на кръговата икономика и устойчивото управление на ресурсите.
За мен е важно научната работа да бъде поставена в реален контекст и да допринася за устойчивото развитие на индустрията и обществото. Вярвам, че участието в програмата ще допринесе не само за научното ми развитие, но и за изграждането ми като млад учен в областта на Биотехнологиите с ясно формулирана мисия — да работя за иновации, основани на устойчиви практики, и да подкрепям въвеждането на нови биотехнологични решения в реалния сектор. За мен е важно научните резултати да не остават единствено в рамките на лабораторията, а да намират своята приложимост и да допринасят за по-ефективното и отговорно използване на ресурсите.
Иван Михайлов – редовен докторант в Югозападен университет Неофит Рилски – Благоевград и изследовател в Център за функционални изследвания в кинезитерапията и спорта. Работи върху комплексна методика на кинезитерапия и ерготерапия при деца със специални потребности - деца с аутизъм. Изследванията му показват, че интегрираният подход води до значителни подобрения в двигателните, сензорните и когнитивно-поведенческите умения на децата, като същевременно подпомага тяхната социална адаптация и качеството на живот.
Моята работа е резултат от убедеността, че научните изследвания трябва да имат реален обществен ефект. Не е само професионално предизвикателство, но и обществена кауза – стремежът ми е да предоставя подкрепа на децата, семействата и обществото, като създавам трайно положителни промени в живота на най-уязвимите. Една от целите ми е да оборудвам сензорна зала и да усъвършенствам интегрираната методика в рамките на университета, като същевременно осигуря възможност за практическо обучение на студенти. Това ще създаде устойчива връзка между академичната общност и реалната практика, като подпомогне развитието на младите специалисти и утвърждаването на социално значими иновации в областта на терапията при деца с аутизъм.
Лидия Кечиджиева – редовен докторант в лаборатория Експериментална имунология в Институт по микробиология Стефан Ангелов – БАН и член на European Federation of Immunological Societies (EFIS). Изследва ефекта на специфична високо-метилова диета върху развитието на системен лупус еритематозус при миши модели на заболяването. Системният лупус еритематозус е едно от най-комплексните автоимунни заболявания, което се характеризира с нарушен имунен толеранс, хронично възпаление и тежки органни увреждания.
Възможността да работя в лаборатория Експериментална имунология ме разви не само като учен, но и като човек – усъвършенствах уменията си да комуникирам, планирам задачите си и да решавам проблеми от всякакво естество. Един от най-ценните аспекти на моята работа е възможността да срещам и комуникирам както с други млади учени, които тепърва започват своята научна кариера, така и с утвърдени имена в нашата сфера. Тази динамика на обмен на знания и идеи ме мотивира да участвам в обучението на нови стажанти, както и в основаването на Младежката организация към нашия институт, като член на Мрежата Пастьор. В дългосрочен план възнамерявам да продължа да работя в сферата на фундаменталните науки, включително и извън сферата на имунологията.
Мирена Железарова - редовен докторант в Софийски университет Св. Климент Охридски и инженер по биопроцеси в Насекомо. Разработва иновативна интегрирана система за отглеждане на черна муха войник (Hermetia illucens) и тихоокеанска бяла скарида (Litopenaeus vannamei) с цел устойчиво производство на аквакултури.
Моето изследване комбинира две перспективни направления — инсектна биоконверсия и аквакултури — и предлага напълно нов модел за България. Това е амбициозно начинание, особено като се има предвид, че скаридите не се отглеждат традиционно в България. Реших да поема този риск — да работя с вид, който не е типичен за нашата страна — именно защото искам да създам нова научна и практическа основа, която може да се превърне в бъдеща иновация, ферма или стартъп. За мен този проект е шанс да внеса нещо истински ново в българската наука и икономика. Убедена съм, че този проект може да постави основата за бъдещи разработки, включително иновативни ферми, стартиращи инициативи и партньорства. С голямо желание бих представила резултатите от изследването пред научната и бизнес общността в България.
Финалът на конкурса за годишната докторантска стипендия на фондация Карол знание ще бъде на 14 януари.
Кой е настоящият носител на стипендията – тук.
Кои са досегашните лауреати – тук.
Повече за конкурса и журито – тук.