Здравка Медарова е български учен от световна величина в областта на био- и нанотехнологиите. Член на консултативния съвет на фондация Карол Знание и лектор от първото издание на програмата. Научната й кариера повече от 17 години е свързана с Massachusetts General Hospital – учебна болница на Harvard Medical School, където е започва с пост докторантура, а сега е доцент по радиология. Завършва докторската си степен по генетика в University of New Hampshire.
Има богат опит в молекулярната биология, генетика и туморна биология и терапия. Фокусът на нейната научна работа е разработването и тестването на многофункционални средства за образна диагностика за комбинирани изображения и терапия на рак. С най-ранните си изследвания описва за първи път прилагането на наночастици от железен оксид като носители на siRNA (малка интерферираща РНК), към тумори. Това откритие предизвиква значителен интерес в изследователската общност, тъй като описва и подход за неинвазивен мониторинг на процеса. В ръководената от нея лаборатория на Harvard Medical School са разработили магнитни наночастици като носители на насочена с miRNA (микро РНК, малка РНК некодиращата молекула) терапия до метастази. Тази работа доведе до множество публикации в списания с висок импакт фактор и доклади на научни конференции, а изследванията ѝ имат над 4200 цитирания. Рецензент е на повече от дузина конкурси и научни организации в САЩ и по света като Agency for Science, Research & Technology (A*STAR) – Сингапур, Swiss National Science Foundation, Innovation and Technology Commission (ITC) – Хонг Конг, Breast Cancer Alliance, National Cancer Institute. Участва в редколегиите на 7 водещи медицински издания и е редактор на Drug Delivery Nanosystems. Член е на International Society for Magnetic Resonance in Medicine.
Като учен печели редица международни награди и е канена като лектор и гост-професор в редица университети. Спечелила е 9 гранта за научната си дейност, всички, свързани по проекти в областта на био- и нанотехнологиите – изследвания на раковите заболявания.
В началото на 2016 г. в Бостън основава своя биофармацевтична компания - TransCode Therapeutics, фокусирана върху откриването, разработването и комерсиализирането на средства за лечение на метастази на рак. Това прави работата ѝ уникална, тъй като до този момент няма лечение на метастази, а патентованата вече разработката на екипа на доц. Медарова е върху лекарство което спира и регресира метастазите. Мотивирани от резултатите от доклиничните изследвания, решават да направят стартъп, за да търсят финансиране за клиничните изследвания и да продължат изследователската работа.
Член е на International Society for Magnetic Resonance in Medicine. Рецензент е на повече от дузина конкурси и научни организации като Agency for Science, Research & Technology (A*STAR), Сингапур, Swiss National Science Foundation, Innovation and Technology Commission (ITC), Хонг Конг, Breast Cancer Alliance, National Cancer Institute Special Emphasis Panel (SEP #5) и др. Редактор и рецензент в над 30 публикации, редактор на Drug Delivery Nanosystems. Член на редакционната колегия на:
- Biotechnology and Biotechnological Equipment
- American Journal of Cancer Research
- American Journal of Nuclear Medicine and Molecular Imaging
- Journal of Nanotechnology in Diagnosis and Treatment
- World Journal of Methodology
- American Journal of Current Genetics
- Enliven: Challenges in Cancer Detection and Therapy
Има над 100 научни публикации. Печели редица награди и отличия, между които Annual PSA Meeting Research Paper Excellence Award in Genetics, University of Delaware (2002), Travel Award, 12th Meeting of the International Society for Magnetic Resonance in Medicine, Kyoto, Japan (2004), First Place Poster Award in Cancer, 14th Meeting of the International Society for Magnetic Resonance in Medicine, Seattle, Washington (2006), Distinguished Faculty - Discovery on Target, Cambridge Healthtech Institute, Boston, MA (2008).
Печели 9 различни грантове за научната си дейност, а в момента има четири такива по пет проекта в областта на био- и нанотехнологиите – изследвания на раковите заболявания.
Има опит като лектор и гост-професор в University of New Hampshire и MGH/MIT/HST Athinoula A. Martinos Center for Biomedical Imaging, Northeastern University, Boston, MA.
Супервайзор и ментор в десетки различни научни проекти и формати.
В първото издание на Предприемачи в науката през 2018 г. беше първото ти лекторско и менторско участие в България. Дотогава, в близо 20–страничното ти CV по харвардски модел, нямаше нито една българска здравна институция или университет. Променили се това?
-Фондация Карол Знание е единствената българска институция на този етап. Надявам се да се появят още.
Трима от участниците в Предприемачи в науката получиха възможността да бъдат консултирани от теб в подготовката на проектите им за финансиране от американски програми. Как се развиха отношенията с тях?
-За съжаление нямаше голям интерес.
А как се развива твоята компания през последните две години?
-Екипът се разшири и вече имаме собствена лаборатория с персонал. Все още търсим инвеститори за клиничните изследвания.
Бяхте получили 500 000 долара финансиране и имахте намерение да получите лиценз върху патента от болницата. Успяхте ли?
-Да, вече се лицензираха патентите.
Кога ще бъде следващият кръг на финансиране?
Серия А финансирането ще започне след клинични изследвания фаза 0. Засега сме в така наречения seed round на инвестиции. Търсим $1.7 милиона за клиничното изследване фаза 0.
Изпълнителният директор е отговорен за набирането на инвестиции, но ние всички работим по това. Директорът все още работи про боно.
От научна гледна точка има ли нов пробив в изследванията?
-Засега запазваме фокуса на изследванията. Полагаме всичките си усилия в клиничните изследвания, които искаме да започнем.
Как се промени работата ви през последните месеци на изолация? За теб лично?
При нас изолацията продължава вече близо пет месеца. Лабораториите се затвориха и всички работехме от дома в продължение на няколко месеца. Сега лабораториите са отворени, освен за тези, които могат да си вършат работата от вкъщи. За радост, в семейството всички сме здрави.
По някакъв начин вашата лаборатория промени ли работата си с изследвания, свързани с COVID-19?
-Да, пренасочихме част от идеите си за лечение и диагностика на COVID-19. На този етап очакваме финансиране на тези идеи, за да ги разработим.
Откритието, което направихте преди години и е в основата на иновативното лекарство за лечение на метастази, може ли да се използва в изследването на SARS-CoV-2?
-Да, мислим че може. Лекарството ни е модуларно, защото разчита на генетичния код. В зависимост от кодът, който се прилага и генът, който се модифицира, може да се използват за лечение на множество заболявания, включително и COVID-19.
Вашата болница е номер едно на Източното крайбрежие и с Harvard Medical School е сред водещите изследователски институции. Какви са последните концепции за вируса?
-Всички се надяваме на ефикасна ваксина, която поне теоретически, ако се използва от достатъчен процент от населението, ще ограничи разпространението на вируса.
Моето лично мнение е, че до началото на 2021 г., пандемията ще се овладее с помощта на ваксина и по-ефикасни лекарства срещу вируса.
Ваксина или ефективно лечение? Кое е по-вероятно да се случи първо?
-Мисля, че ефективното лечение ще е първо. Вече се вижда намаление на смъртността при тежко болните с над 60% при употреба на Remdesivir.
Във вашата болница как се лекуват болните с COVID-19? Има ли иновации, които се прилагат вече в клиничната практика?
-Лечението еволюира и при нас. Използва се интубация при тежко болните, преливане на convalescent plasma и и Remdesivir. От тази седмица Brigham and Women’s Hospital в Бостън участва във фаза 3 изпитанията на ваксината разработена от Moderna.
Как се промени финансирането на изследванията в тази област?
-Отпуснаха се много проекти за изучаване на вируса. Промени се и темпото на разглеждане на тези проекти. Те се рецензират на месечна основа, а не 3 пъти в годината, както беше досега. Откриха се мега-центрове за изучаване на болестта. Интересът към комерсиализиране също е много висок.
В твоята лекция ще говориш и за Харвардския модел на комерсиализация на науката. Промени ли се нещо в него през последните месеци?
-Освен големия интерес към иновации на тема COVID-19 и тенденцията те бързо да се превръщат в патенти, всички други сфери се придвижват по същия начин както преди.
До този момент кое е най-трудното за теб като предприемач?
-До този момент,
най-трудното е убеждаването на инвеститори, че нашата технология заслужава инвестиция.
Понеже има огромен брой стартъп компании, които се състезават за едни и същи фондове, инвеститорите не се задълбочават в самото начало. Това означава, че в периода на една 15 минутна презентация или памфлет, трябва да се намери начин да обучим инвеститора в това, което правим и да се отличим от стотиците останали, които се борят за интереса им по същото време.
Какво би искала да научат от теб участниците в Предприемачи в науката тази година?
-Най-вече бих искала да ги запозная с моя опит в основаването и развиването на стартъп компания.
Благодаря ти! Очакваме твоето включване от Бостън в програмата Предприемачи в науката!