Христо Стоянов, MBA, е мениджър Връзки с институционални партньори за регионите на Скандинавия, Прибалтика и ЦИЕ на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) в България. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е мажоритарен акционер във фонда, който предоставя финансиране на малки и средни предприятия (МСП) чрез рисков капитал, кредитни и гаранционни инструменти.
Христо Стоянов се присъединява към офиса на ЕИФ в София през 2011 г., за да развива дейностите по управление на проекти, структуриране и набиране на капитал за финансови инструменти в подкрепа на предприемачеството и иновациите, както и за внедряване на инструменти за дялови инвестиции, портфейлни гаранции и продукти за подобряване на кредитния профил. Отговаря за инициирането, изпълнението и управлението на програмите на ЕИФ в България в сферата на рисковия капитал и кредитирането, като работи с диверсифицирано портфолио от фондове за дялови инвестиции и инструменти за споделяне на риска с местни кредитни институции. Ръководи изпълнението на инициативите JEREMIE и SME, Фонда за дялови инвестиции за възстановяване на България (Bulgaria Recovery Equity Fund) и програмата InvestEU, като управлява активи на стойност 900 млн. евро.
Преди да се присъедини към екипа на ЕИФ в София, Христо Стоянов е директор M&A във Форем Консултинг, където в продължение на четири години участва
Има магистърска степен от УНСС и MBA от University of Notre Dame - Индиана, САЩ.
Очаквам до края на 2027 г. поне един нов рисков фонд, с инвестиции от над 20 млн. евро в по-зрели технологични бизнеси в България
Как ЕИФ подкрепя технологични компании в България?
- Започнахме още през 2012 г. с първите акселераторски VC фондове в България. За изминалите години общо 12 екуити фонда, подкрепени от ЕИФ, инвестираха близо 420 милиона евро в повече от 340 български компании. Повечето от тези бизнеси бяха стартъпи, а днес някои от тях са големи компании. Сред популярните фирми, подкрепени от рисковите фондове на ЕИФ, са Payhawk, Endurosat, Dromamics и десетки други.
Какви са новите регионални фондове за рисков капитал?
- В последните две години приключихме третата фаза от създаване на фондове за рисков капитал в България - най-голямата за ЕИФ до момента. Одобрихме влагането на още 170 милиона евро капитал в 8 нови фонда със значителен фокус в Югоизточна Европа и основно в България.
Набирането на допълнителен частен капитал от тях е на финална фаза и очакваме в началото на 2027 г. те да разполагат с общо над 800 млн. евро за инвестиции в иновативни и бързорастящи бизнеси.
Сред новите фондове са от класически VC инвеститори на ранна фаза (т.нар. seed и Series A), до фондове с капитал за растеж. Всички те са регионални фондове и оперират изцяло комерсиално с със значителен частен капитал. Общо взето, тези фондове ще бъдат активни инвеститори в следващите 3 години с еднократни инвестиции в диапазона от 500 000 евро до 10 милиона евро в зависимост от фазата на развитие на съответната компания. Наред с тях,
до няколко месеца пускаме е първия фонд за дялови инвестиции в инфраструктурни проекти, с фокус върху производство и съхранение на възобновяема енергия.
Можем ли да определим българските стартиращи компании като добра инвестиционна възможност?
- През последните 14 години тук виждаме как българската предприемаческа екосистема се разви много бързо и според нас днес тя показва признаци на зрялост. Има бизнес ангели, частен капитал, ментори и много успешни истории.
А от позицията на институционален инвеститор виждаме иновативните компании в България като доказано добра инвестиционна възможност, която може да генерира висока доходност. Три от по-старите ни рискови фонда в София вече са върнали над един път капитала си чрез реализирани инвестиции. И този капитал ще бъде повторно инвестиран в нови компании.
България се присъедини към Европейската инициатива за технологични шампиони. Какво можем да очакваме?
- Българската предприемаческа екосистема е изправена пред същите предизвикателства като тези в Румъния, Гърция и повечето европейски икономики. Преди всичко, има остра нужда от инвеститори с по-дълбоки джобове, т.е. VC фондове, които могат да правят големи инвестиционни рундове с 20, 30 или 100 млн. евро, с които най-ярките европейски иноватори да растат глобално от тук, а не да хващат първия самолет през Атлантика или да се продават на ранна фаза на някои от глобалните лидери днес.
Радвам се, че включваме България в новата програма на ЕИФ за европейски технологични шампиони и очаквам до края на 2027 г. или най-късно през 2028 г. да има поне един нов рисков фонд, който да прави инвестиции от над 20 млн. евро в по-зрели технологични бизнеси в България и региона.
Това би било естествено развитие за местната екосистема. Второто направление, където разговорите ни с българското правителство напредват бързо, е насочено към създаване на поне един нов регионален фонд за инвестиции в отбранителни технологии и киберсигурност. Потенциалът на България за иновации в тези сектори е изключителен и може да привлече значителни частни инвестиции.
Наред с това, ще продължим да развиваме потенциала за дялови инвестиции в инфраструктура – зелена и дигитална инфратруктура и свързаност, които да донесат допълнителен импулс в иновационната среда. И не на последно място,
подготвяме инструмент за рискови инвестиции в дълбоки технологии и технологичен трансфер в България. Разговорите ни с българското правителство са в ранна фаза, но потенциалът и възможностите са налице.
Да очакваме, макар и закъснял, дийптех фонд и у нас? Какъв е опитът на ЕИФ в такъв тип фондове за технологичен трансфер?
- Т.нар. дийптех фондове, които инвестират рисков капитал в значими научни открития, съществуват в някои европейски страни от десетилетия. В най-чист вид това са фондове за технологичен трансфер (ТТ фондове), които подкрепят с капитал научни разработки в области като физика, химия, биология, математика или високотехнологични материали, когато тези разработки могат да доведат до иновации с потенциал за пазарна реализация.
ЕИФ имаме над 20 години опит в инвестирането в ТТ фондове, за първи път през 2005 г. До днес сме инвестирали над 1.8 млрд. евро в над 1 000 дийптех компании, а последните 3 години (от 2023 г.) са рекордни за нас.
Кои са страните с най-много инвестиции на ЕИФ в тази област?
- Най-големите пазари за ЕИФ са Италия, Франция и Белгия, но в момента създаваме няколко ТТ фонда в Испания, а неотдавна пуснахме първия такъв в Хърватска и Словения. Водим разговори в тази област в Румъния, а отскоро и в България.
Рисковите инвеститори имат ли интерес към технологични компании, към компании, базирани на научни разработки?
- Интересът на рисковите инвеститори към сериозната наука и хардуерните разработки се завръща след дълъг период, в който фокусът бе насочен в огромна степен върху софтуера и дигиталните иновации. Една от причините за тази промяна е, че
изкуственият интелект ускорява научния процес и скъсява времето от лабораторията до пазара за новите открития (lab-to-market скоростта). И това прави науката по-атрактивна за инвестиции в много области – роботика, фотоника, нова енергия (ядрена фузия), нови материали, квантови изчисления, синтетична биология, изчислителна медицина, космически технологии, отбрана и т.н.
На какъв етап в развитието на компаниите инвестират фондовете за технологичен трансфер?
- По същество, тех трансфер капиталов фонд инвестира на три стъпки или фази. Първо, т.нар. pre-seed фаза или proof-of-concept. Това е инвестиция в изследователски екип за финансиране на разработка с потенциал за иновация. Тук няма стартъп, няма компания, инвеститорът просто придобива опция за дял от бъдещ стартъп, ако изследванията доведат до реална иновация. На втора фаза, когато имаме иновация с потенциал за пазарна реализация, се създава стартъп, най-често спиноф, и се инвестира в пазарния тест и създаването на бизнесмодел за реализация. И при третата фаза, когато иновацията премине успешен пазарен тест, се инвестира в развитието на бизнеса и реализирането на доходност. Понякога преминаването през тези три фази може да отнеме 10 години, дори повече, а инвеститорът желае да ускори процеса и да преоценява риска си на всяка стъпка.
Един съвет към предприемачите в науката?
- Когато търсите финансиране за своето изследване и говорите с инвеститор, който не разбира толкова добре научния процес, е добре да сте търпеливи и да приемате съвети. Опитайте да работите съвместно с потенциалния инвеститор, за да решите заедно каква е крайната точка и стъпките към нея– proof-of-concept, иновация и бизнес.
Благодаря ти! Очакваме те в Предприемачи в науката 2026.
Другите ментори и лектори на Предприемачи в науката 2026 - тук.