Темата за авторските права и интелектуалната собственост е една от най-очакваните в Предприемачи в науката, а участниците обикновено са най-неподготвени.
Нашият лектор е Христина Габровска - член на УС на фондация Карол Знание, юрист с дългогодишен практически опит в областта на капиталовите пазари и интелектуалната собственост. Заемала е различни позиции както в бизнеса и във водещи кантори (DLA, PwC), така и в регулаторни органи (КФН и U.S. SEC).
От началото на 2016 година е част от финансова група Карол, като понастоящем е главен юрисконсулт и член на Съвета на директорите на Карол Капитал Мениджмънт, член на Съвета на директорите на Karoll SICAV, Люксембург, както и юрисконсулт и член на Съвета на директорите на Карол Инвестмънт.
Завършила е Право в Софийски университет Св. Кл. Охридски. Има юридическа магистратура по Ценни книжа и финансова регулация в Georgetown University, Вашингтон, САЩ. Докторантурата й по Право на интелектуалната собственост е с тема Правна закрила на ноу-хау в контекста на икономика на знанието. Притежава и диплома от University of Cambridge по английско и европейско право.
Била е лектор в Стопански факултет на Софийски университет и International University College към Portsmouth University, както и асистент в Юридическия факултет на Georgetown University.
Христина Габровска е сертифициран медиатор, притежава и сертификати за специализация в бизнес медиацията и медиация в екипа.
Благодарение и на менторската подкрепа от нашия уважаван юрист, предприемачи в науката регистрираха свои компании, търговски марки и патенти.
Реализирането на проектите изисква устойчивост и гъвкавост. Устойчивост като постоянство и целеустременост за осъществяването им. Гъвкавост като комбинативност и склонност за промени, когато са необходими. През годините на провеждане на програмата сме виждали реализирането на прекрасни идеи, благодарение на настоятелното търсене на учените на модифицирани начини за осъществяването им, включително промяна на подхода им за защита на интелектуалната собственост. Прилагане на практика на принципа „ако няма начин, има поне два“. Ако учените виждат в по-дълга перспектива какво е важното за тях, какво искат да постигнат след 10 години, биха се фокусирали върху него, запазвайки адаптивността си и способността да търсят решения за текущите, съпътстващите реализацията на проектите им, конкретни обстоятелства.
Интервю с Христина Габровска – тук.