Аз съм д-р инж. Михаил Петров – инженер по обогатяване на полезни изкопаеми и асистент в катедра Обогатяване и рециклиране на суровини на Минно-геоложкия университет Св. Иван Рилски. Над 15 години работя в обогатителната промишленост – от ОФ Устрем (Каолин ЕАД), като организатор производство до заместник началник обогатителна фабрика, през Минстрой Холдинг АД, където отговарях за производството и качеството на оловни и цинкови концентрати в четири обогатителни фабрики в България – ОФ Ерма река, ОФ Рудозем и Северна Македония – ОФ Злетово и ОФ Тораница, до длъжността началник на ОФ Тораница. Автор и съавтор съм на 13 научни публикации и на два регистрирани полезни модела.
Проектът развивам заедно с геолог д-р Данаил Йовчев – специалист по златните находища, главен асистент в МГУ и мой верен партньор.
Извън работните ангажименти, обичам да пътувам в чужбина, да опознавам нови места и култури.
Моята научна работа е посветена на оптимизиране на технологичните показатели при преработка на оловно-цинкови руди. Работя върху рудоподготовката, флотацията и обезводняването на концентрати – теми, които познавам от фабриките. Сега насочвам този опит към нова задача: извличане на злато от руди и концентрати, минни и металургични отпадъци, и електронна скрап без цианид и живак. Д-р Йовчев допълва работата с минераложко познаване на златоносните минерализации и отпадните продукти от минната индустрия. Така знаем под каква форма е златото в суровината, а това определя начина му на извличане.
Моята въздействаща бизнес идея цели да минимизира екологичните въздействия на минната индустрия, чрез разработване на иновативна, щадяща природата и екологосъобразна технология, която да бъде успешно внедрена в българската и световната минна индустрия. Да дадем на минните и рециклиращите предприятия технология за извличане на злато от руди, концентрати, хвостохранилища, металургични отпадъци и електронна скрап, без цианид и живак – при стайна температура, с достъпни реагенти, които могат да бъдат регенерирани.
Моят продукт е единствен по рода си на Балканите технологичен екологосъобразен процес за извличане на злато от златосъдържащи суровини в три стъпки.
1. Излугване с трихлороизоциануровата киселина (TCCA) – евтин реагент, познат от дезинфекцията на басейни – активирана с готварска сол (NaCl), при около 25 °C.
2. Сорбция върху сяросъдържащ полимер, който улавя златото и неутрализира окислителя.
3. Пиролиза при около 1200 °C и редукция с аскорбинова киселина, с целева чистота на златото над 98 %.
Остатъчната цианурова киселина може да се хлорира обратно до TCCA. Процесът изхожда от публикувана лабораторна разработка; нашата задача е да го адаптираме и валидираме върху български минни суровини и електронна скрап.
Проблемът, който решавам, е високата екологична опасност и строгите рестрикции на ЕС, свързани с употребата на цианиди и живак при извличането на злато. Над 80 % от световното злато се добива с цианидни разтвори, а занаятчийският добив с живак е източник на 35-40 % от глобалните годишни емисии на този метал. Известните безцианидни методи (тиосулфат, MOF-сорбенти, циклодекстрини) остават предимно лабораторни – скъпи, бавни или сложни за внедряване. Рисковете за хората и околната среда водят до все по-строги ограничения в ЕС.
Решението е разработването на иновативна, безопасна технология ползваща сами по себе си безопасни и достъпни суровини за преработка на руди, минни отпадъци и електронна скрап.
Уникалното в моята разработка. Три неща. Първо, един и същ подход е насочен към няколко вида златосъдържащи суровини – руда, концентрат, минни отпадъци и електронна скрап. Второ, реагентите се използват в затворен цикъл, което цели малко отпадък и ниска цена на грам злато. Трето, екипът покрива целия път от минерала до метала – минералната суровина при Данаил, обогатяване и технология при мен. Доколкото ни е известно, подобна технология не е разработвана и прилагана на Балканите.
Моите клиенти ще се възползват от възможността да приложат първата по рода си в България евтина и екологична технология, чрез която да извлекат злато от традиционни суровини, отпадъци и скрап, постигайки пълен производствен цикъл – от добива на руда или на суровината до краен продукт, с висока добавена стойност и минимална нужда от последващо рафиниране в пълно съответствие с екологичните изисквания, без да зависят от забраните за токсични реагенти в ЕС. Това са златодобивни и медодобивни предприятия в България (като ДПМ Металс Челопеч, Асарел-Медет, Елаците-Мед, Аурубис България и др.) – за концентрати, хвостохранилища и металургични отпадъци; компании за рециклиране на електронен отпадък и рафинерии.
Моят екшън план предвижда дни, прекарани в лабораторията тествайки и подобрявайки технологичните процеси, които да доведат до създаването на пилотна експериментална инсталация. Максимално възползване от менторската програма и ресурса на фондация Карол Знание за дофинансиране на лабораторната и пилотната фаза, както и правен и задълбочен финансов анализ на технологията. Внедряване на решението в максимален брой златодобивни и рециклиращи компании в България и региона.
Най-много се гордея с мултидисциплинарния си екип. С д-р Йовчев работим в пълен синхрон, познаваме процеса в детайл – от входната суровина до нейното обогатяване – и постоянно надграждаме знанията си. Горд съм и с пътя си от производствената площадка до докторската степен: тези два свята рядко се срещат, а в нашия проект имат нужда един от друг.
В науката мечтая да бъда запомнен като инженер, който свързва науката с практиката в индустрията – и като добър човек, винаги готов да помага.
Моето бъдеще като предприемач в науката - да използвам инженерно-технологичния си опит в обогатяването, за да превърна устойчивото извличане на ценни метали от суровини и отпадъци в нов стандарт за индустрията – като премина от лабораторен резултат през пилотна инсталация към реално внедряване, заедно с д-р Йовчев и с партньори от бранша.
